mislitel (Георги Каменов)
1173 11269
Oct 8, 2019, 8:04 AM

Историята на един клошар 

  Poetry » Civilian
1312 7 14

Пиян съм пак, приятелю, наздраве.

Седни на мойта маса... този камък...

Последното достойнство ме остави,

сега съм просто един клоун жалък.

 

А помниш ли ме какъв бях преди години,

когато имах своето семейство,

когато бях орел сред висините сини,

преди кръвта и черното злодейство?

 

Отне ми ги шофьора там пиян,

но даже ден не влезе във затвора,

а аз на камъка сега съм сам -

за съжаление и смях на всички хора...

 

Седни, приятелю, и ако имаш, дай петак

за да си купя пак шише ракия,

че трезвен ли съм, като вълк съм, единак,

и цяла нощ от болка към луната вия...

 

19.08.2016.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма никакви ядове, Доротея! Това даже ще е комплимент за мен!
    Благодаря ти!
  • Харесах. Усетих. От няколко месеца мисля да посветя разказ на един злочест господин, населил се под борчетата пред входа ми 😅 От прочетеното ми идва музата, ако позволиш, ако го напиша, ще го свържа с твоето (вдъхновено от..) 😊 Поздрави!
  • Благодаря, Ангелче. Много висока оценка ми даваш. Дано отчасти я заслужавам...
  • Благодаря на адаша и Пепи за коментарите.
  • mislitel (Георги Каменов) - какво му е на сайта? Той е само място, другото сами си го правим, я се стегни и не допускай да се поддаваш на "стреса"!
    Стресъри навсякъде, с лопати да ги ринеш, а ти с какво и как през тях ще минеш - избираш Ти!
    Защото в случая, тук и сега, си важният Ти!

    пп
    преди малко се смях с думата "протестъри", от там сега ми дойде "стресъри"
  • Я, стрес! Той си е част от модерния свят - мръсен въздух, отровна вода, зли шефове, некадърна власт, проклета жена, малко пиене...
    Едно време - когато бях малко по-млад, в първи клас, имахме лаф: не ми пука черупката, аз съм от инкубатор...
  • Добре, адаш, така си и помислих, но напоследък тук ми идва в повече стреса, а удоволствието, изчезна почти изцяло. И обмислям оттегляне от този сайт. Затова реагирах импулсивно.
    Извинявай за прибързаната ми реакция!
  • Няма намеци. Просто съм описвал клошари. И съдбата им. Това е.
    Демек - мислим в една посока.
  • Погледнах. Творбата е от няколко части. Съжалявам, адаш, не смятам да я чета сега.
    Но ако намекваш за нещо, този ми стих го има публикуван на друго място, сега погледнах, с дата: 14.10.2016.
    Да не говорим, че на същото място пак го бях пуснал преди това, но изтрих профила с 888 творби и същият стих бе сред първите няколко, които публикувах в новия.
    А доколкото видях, твоята поредица е пусната доста по-късно.
    Благодаря за включването.
  • Сила...
    Не е възпитано, но и аз не съм възпитан. Надникни в "И какво от това?", има го тук.
  • Стойчо, Мариана, Кети, Росилина, благодаря ви.
  • Трогателно, силно и въздействащо! Случват се и такива нелепи инциденти, а никой от нас не е застрахован...
  • Уау, Георги, настръхнах! Силно и въздействащо! Поздравления,
  • Понякога ми става нелепо:как съдбата смазва живота с безмилостен пестник...
Random works
: ??:??