Прости, дете! До вчера част от мене,
сега си спомен с цвят на кръв.
Не те оставих дъх да си поемеш...
Без колебание изтръгнах пъпната ти връв.
Прости, дете! Не те погалих.
Спестих последно - първата си ласка.
Попречи ми една жена във бяло.
А само със секунди закъснявах...
Прости, дете! Преди да е намерила посока,
замлъкна песента на мъничко сърце.
Прости, дете! Че майка ти жестока,
съвсем сама живота ти отне.