tazi_koqto (Илица)
42 9
14.04.2008 г., 13:32 ч.

Из дневниците на една от нас 

  Поезия » Друга
888 0 6

Прости, дете! До вчера част от мене,

сега си спомен с цвят на кръв.

Не те оставих дъх да си поемеш...

Без колебание изтръгнах пъпната ти връв.

 

Прости, дете! Не те погалих.

Спестих последно - първата си ласка.

Попречи ми една жена във бяло.

А само със секунди закъснявах...

 

Прости, дете! Преди да е намерила посока,

замлъкна песента на мъничко сърце.

Прости, дете! Че майка ти жестока,

съвсем сама живота ти отне.

© Илица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както съм написала - "Из дневниците на една от нас". Това не е лист от моя дневник, слава Богу. Но го видях отблизо. И съжалявам дори за това.
  • Болка, силна болка... дано да не се случва друг път.
  • ако е аборт,няма право никой да я съди...аз лично много добре знам и без това колко и е гадно,давай на пред мила,никой няма право да те съди,все пак никой не знае какво е в сърцето ти и колко те боли
  • Аз го възприех като...аборт! Е, ако е така няма лошо и тези неща се случват!
  • Разкаянието не винаги помага.Сещаме се,че сме могли да направим нещо едва когато нищо не може да се направи.Жалко!
  • Ако това е фантазия, като хрумване звучи добре,
    но ако е истина, извинявай но прошка ????
Предложения
: ??:??