Из гората броди сам
тъй наперен и голям,
с остри лапи, сив кожух,
да ловува слязъл тук.
Чува агънцата блеят,
играят дружно и лудеят,
пораснала е веч тревата,
пролет пукна във гората.
Потрива лапите доволно,
но издаде звук неволно,
на Шаро ушите му големи,
стадото спаси навреме.
Заканата на Шаро чул,
снижи се ничком до земята,
на лапите си после плю
и се шмугна във гората.
Край полянката красива
играе зайченцето сиво,
свит в шубраците на лък
го дебне единакът? /Вълк/
© Миночка Митева All rights reserved.