Като отражение на месечинка-цяла, затворена в шепи,
като мах от криле на утринни щъркели, съживили душата ми,
като щастие, покълнало от забравено детство,
от меда на пчелата, овкусила ме, прилепнала в тебе!...
Като току-що набрани омайничета!...
Стига ми толкоз!
Имам те... и ми е дивно!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up