1 may 2008, 14:05

Из Изблици... 

  Poesía » De amor
782 0 6
Като отражение на месечинка-цяла, затворена в шепи,
като мах от криле на утринни щъркели, съживили душата ми,
като щастие, покълнало от забравено детство,
от меда на пчелата, овкусила ме, прилепнала в тебе!...
Като току-що набрани омайничета!...
Стига ми толкоз!
Имам те... и ми е дивно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??