Jul 4, 2014, 1:29 PM

Из Мемоарите на една наивница 

  Poetry » Other
713 0 1

Наивница съм, защото вярвам във всяка твоя дума,

безрезервно ти вярвам, а дали не греша.

Но постепенно осъзнавам и губя покоя,

кое е правилно и кое не, не мога да реша.

 

И губя се там, в тъмнината на безкрая,

потъвам, изплувам, тялото силите губи.

Пребродила Ада, сега търся пътя към Рая,

но демона на съмнението душата в мен погуби.

 

Убеждения и вярата в мене разкъсва.

отпива от сърцето ми всяка частица добро,

отровата си пагубна в мене впръсква,

как само ти вярвах... ала наивница съм, разбрах.

© Роза Лилиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "И губя се там, в тъмнината на безкрая,

    потъвам, изплувам, тялото силите губи.

    Пребродила Ада, сега търся пътя към Рая,

    но демона на съмнението душата в мен погуби."
    ..........................................................
    Докосващ сърцето стих, написан с много болка и
    искрено чувство, пожелавам и на лирическата, и на
    прекрасната авторка занапред щъстлив късмет и
    сбъднати мечти! Поздрави!
Random works
: ??:??