Из Мемоарите на една наивница

4.07.2014 г., 13:29 ч.

Поезия » Друга

709 0 1

Наивница съм, защото вярвам във всяка твоя дума,

безрезервно ти вярвам, а дали не греша.

Но постепенно осъзнавам и губя покоя,

кое е правилно и кое не, не мога да реша.

И губя се там, в тъмнината на безкрая,

потъвам, изплувам, тялото силите губи.

Пребродила Ада, сега търся пътя към Рая,

но демона на съмнението душата в мен погуби.

Убеждения и вярата в мене разкъсва.

отпива от сърцето ми всяка частица добро,

отровата си пагубна в мене впръсква,

как само ти вярвах... ала наивница съм, разбрах.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.