Прегърна ме, със устни знак
на устни мои тя остави.
"Довиждане" - аз казах пак.
"Довиждане" - ми отговори.
Престъпих къщния ни праг.
Вратата бавно се затвори.
Не мога и не зная как
да спра. Сърцето ми трепери.
Угасна всичко. Пълен мрак.
И куче тук не ще издири
светлина... Далеч там чак
е тя в ония там фенери. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up