B1o1g1i1
14 results
Нагазих с живота си здраво
във локва – не, в блато задачи!
Завих някак, малко накриво
и в тях аз все тлача ли тлача!
Отлитат си дните без намек, ...
във локва – не, в блато задачи!
Завих някак, малко накриво
и в тях аз все тлача ли тлача!
Отлитат си дните без намек, ...
418
Откъслечните хора не предават,
не мразят, но в любов не се обричат.
Те идват днес, а утре заминават
и после във писма се преобличат.
Откъслечните хора те познават... ...
не мразят, но в любов не се обричат.
Те идват днес, а утре заминават
и после във писма се преобличат.
Откъслечните хора те познават... ...
359
1
Душата ми навярно е вълчица
и скита се сега сред пустошта,
тя вие тихомълком през нощта
и иска да намери свойта пролет...
Една лети като бездомна птица, ...
и скита се сега сред пустошта,
тя вие тихомълком през нощта
и иска да намери свойта пролет...
Една лети като бездомна птица, ...
600
5
Забързан животът тече си полека
и времето също така.
И хората, всеки във свойта пътека
по свойта едничка река.
Аз питам обаче, дали е животът ...
и времето също така.
И хората, всеки във свойта пътека
по свойта едничка река.
Аз питам обаче, дали е животът ...
393
Кажете ми,
къде изчезнаха
годините?
Ще може ли да ми ги върнете сега?
Аз помня ясно сиренето, ...
къде изчезнаха
годините?
Ще може ли да ми ги върнете сега?
Аз помня ясно сиренето, ...
425
3
Аз не мога да бягам от римите.
Те са див, жизнерадостен ген.
Те, покрити с обвивка от думите
се зараждат дълбоко във мен.
И подобно на кръв в мойте вени ...
Те са див, жизнерадостен ген.
Те, покрити с обвивка от думите
се зараждат дълбоко във мен.
И подобно на кръв в мойте вени ...
468
Прегърна ме, със устни знак
на устни мои тя остави.
"Довиждане" - аз казах пак.
"Довиждане" - ми отговори.
Престъпих къщния ни праг. ...
на устни мои тя остави.
"Довиждане" - аз казах пак.
"Довиждане" - ми отговори.
Престъпих къщния ни праг. ...
497
Прости ни, Боже, туй, че не ценим
свободата, дето си ни дал тогава.
Че плюем всичко, без да се боим,
и теглилата наши тънат в забрава…
Нима за да цениш дори трохата, ...
свободата, дето си ни дал тогава.
Че плюем всичко, без да се боим,
и теглилата наши тънат в забрава…
Нима за да цениш дори трохата, ...
522
2
Станах рано, облякох се по градски, нахлупих си феса и тръгнах по Хаджигеоргиевата улица, защото беше по-пряко. Денят беше необичайно мрачен. Черни облаци бяха надвиснали над София, въпреки че беше февруарий месец. Градът беше тих - в тези размирни дни никой не смееше да излезе навън. Ако днес оттук ...
1250
2
С ръст висок, с много сили,
но кротък, мек и разсъдлив.
С нрав весел, с очи мили,
с мустаци буйни, в лице – красив.
Настане вечер и чува се песен ...
но кротък, мек и разсъдлив.
С нрав весел, с очи мили,
с мустаци буйни, в лице – красив.
Настане вечер и чува се песен ...
3137
Една жена с ръце корави,
от грижи – смръщено чело.
Тя красотата си остави
заради мен и моето тегло.
И колко пъти в тъмнината, ...
от грижи – смръщено чело.
Тя красотата си остави
заради мен и моето тегло.
И колко пъти в тъмнината, ...
7043
2
Какво да правя аз на Земята?
Защо съм изпратен от някого тук?
Каква е моята роля, мойта заплата?
Или живея без смисъл просто напук...
Какъв ли не бях – и клоун, и шут. ...
Защо съм изпратен от някого тук?
Каква е моята роля, мойта заплата?
Или живея без смисъл просто напук...
Какъв ли не бях – и клоун, и шут. ...
810
9
Може това да са просто думи,
може пък това да е нечий портрет,
на хора незнайни, свързани в рими,
на хора объркани, хора без ред.
Да, тези герои сме ние самите. ...
може пък това да е нечий портрет,
на хора незнайни, свързани в рими,
на хора объркани, хора без ред.
Да, тези герои сме ние самите. ...
573
Това беше ден, когато земята
Разтресе се чак до основи.
Всички посрещаха свободата
И сваляха тежки окови.
Червеният фес се смени с калпака, ...
Разтресе се чак до основи.
Всички посрещаха свободата
И сваляха тежки окови.
Червеният фес се смени с калпака, ...
1261
3
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
