По хребета на твоето мълчание
се спъвам разкървавена и няма,
от тежкото ми, дълго отчаяние
отронва се една сълза голяма.
Не се побира болката ми в скут...
И как със две ръце да я обвия?
Сега не мога в тая празна гръд
аз новичко сърце да си пришия.
Днес липсите са с твоите очи,
със къс от сън зеници им рисувам...
И гмурвам се във тия тишини –
отдавна вече други не сънувам.
Куп рошави поанти ме пресичат,
коя от тях... коя да избера?
Избирам тази, във която те обичам.
Докрай. Дори сама, сама да си умра!
10.06.17
Алекс (Малката)
© Алекс Малката All rights reserved.
коя от тях... коя да избера?"
Която и да избереш ще е красива.
(А красотата свят спасява казват)
И рошавото страшно им отива,
че признак на любов е със характер
Браво и от мен за поетичния бисер!