Alex.Malkata
29 results
Сънувам те... Но винаги далече,
във гънките на севера студен...
Душата ми сама се скита вечер,
облечена... в най-тъжния рефрен...
А вятърът - изкусен цигулар ...
  2648  23  15 
Моя тиха и вярна тъга...
с дъх на есен и почва дъждовна...
Спри на моите устни сега
и кажи ми: Защо съм виновна?
Колко мъртви звезди съживих, ...
  3603  40  35 
Когато си отиваш съм сама,
два гълъба на устните ми плачат
и всички необичани цветя
на мене са наречени във здрача.
Когато си отиваш съм река ...
  2817  30  32 
В очите на изстиналия мрак
кокичетата губят възрастта си,
и не могат, и не знаят как
да възвърнат любовта в гласа си.
Отхапани и хвърлени звезди, ...
  1294  13 
Мислите ми бягат надалече,
светът е просто тинесто кълбо,
не ми остава нищо, нищо вече,
освен едно заглъхнало "Защо? "
А следва есен. Падащи листа... ...
  980 
Самотни мисли. Падаща звезда.
А тебе пак те няма и те няма...
Аз исках да те хвана за ръка
и мъничко до теб да поостана.
Две фигури на пулса на брега, ...
  1941  16  17 
И когато, лежейки със горящи очи,
трескав пулс те рисува пред мене,
тишина ме изпълва, тишина ме вали,
а Смъртта е дошла да ме вземе;
аз полагам ръка в костеливата длан, ...
  1171  11  13 
Август на клепачите тежи,
чувствата в сълзи обличам,
а думите са белези... Боли! –
от толкова, от толкова обичане...
Късия и рошав послепис ...
  1128  11 
  1116 
Гладка кожа. Капки мед. Едно мохито.
Ръката ѝ разпалваше жарта
във друго тяло, за очите скрито,
потръпващо под плаща на нощта.
Топъл сок. Солени пръски. Мокър дъх. ...
  1837  16 
В кичур мокър от дъха ти
се оплита моя. И пулсира...
Пределите се губят в мисълта ти,
плъзгат се по теб и те събират.
Гърдите ти се раждат в грях - ...
  1566 
Жените мрънкат. Някои повече, други по-малко, но каква жена ще съм по дяволите ако не мрънках?! Та на обичайния въпрос на мъжете "Е, що мрънкаш сега?", винаги отговарям: "Защото съм жена" и това ме изпълва с глупава гордост, а те остават безмълвни пред такава логика.
Това се случва с повод и без пов ...
  1330 
По хребета на твоето мълчание
се спъвам разкървавена и няма,
от тежкото ми, дълго отчаяние
отронва се една сълза голяма.
Не се побира болката ми в скут... ...
  1534  13  14 
Аз съм сянка на риф и вода измълчана,
морска пяна със дъх притаен,
нощен плач на жена от тъга разпиляна...
И е лесно да тръгнеш от мен.
Аз съм зъб на вампир и око на акула, ...
  1336  10  22 
Откъснати крилцата на мухи
се трупат върху жълтите павета,
от очите ми си пази тя трохи,
заключени зад няколко резета.
Предсмъртните туптения на кит ...
  1084 
Понасях се по звуци на пиано
и всяко чувство бе един клавиш,
в дълбокото на ре мажорно само
остана ти накрая да трептиш.
Не мога да си тръгна прежадняла ...
  1625  12  26 
Когато сред лепящи се мъгли
от вечността без име се страхувам,
раздирам с нокти няколко лъжи
и бавно със душите им пирувам.
Когато бесовете ми крещят ...
  1104 
Защо отидох да я потърся? Не ми ли стигнаха двете години, в които все бяхме, а всъщност не бяхме и се гонехме и оставяхме в един омагьосан кръг?!
Но понеже в моето съзнание рядко си задавам въпроса "Защо?", а "После" не съществува, така и не се задълбочих в тая мисъл. Просто бях там, където мислех, ...
  1673 
Тъжна съм. Не знам защо.
А може и да знам... не зная...
Седя си върху земното кълбо,
загледана на някъде в безкрая.
Тъжна съм. Като светулка, ...
  4515  22  35 
Ще те сплета от слънчевите вени
и от звук на пясъчен рапан,
в очите ти ще сложа две поеми,
три капки лудост и прашинка свян.
Ще ти влея в устните магия ...
  1310  22 
Ще си мълча. Преглътнато. И тихо.
И ще лепя парченцата тъга,
в поредния безсмислен стих,
завит със лятна самота.
Ще се топя в несбъднатия юг. ...
  1115  15 
Синьо пате, жълти чайници,
вишневи рулца със шоколад,
две щурчета – пеещи омайници,
пуканки на маса за билярд.
Рой вселени, пъстри кравички, ...
  1270  19 
Недей да ме гледаш! Не съм пила жива вода.
Кръвта ми мастило е нощем и пише поеми,
надигат се сенки ръмжащи в очите на бебе-сърна,
моретата носят предсмъртния зов на сирени.
И шепнейки тихо молитви превръщам се в дим, ...
  978 
Какво като сега съм анонимна,
нали ще се изправя пред смъртта,
и само дните минали незримо,
ще помнят всички мои имена?!
Сама ще гмурна дъх във тъмнината ...
  951 
Искаш ли да бъдеш топлина,
свита във светулка полужива?
Хищник си, живеещ под леда,
всяка твоя ласка е фалшива.
Вграждам те във татус черно-бял – ...
  1086  13 
Не се пързаляй в болното ми ехо,
не ме изравяй от смълчана кал...
Не виждаш ли, че сенките ме взеха
за партньор в предсмъртния си бал?
Не ме лепи от порцеланови парчета, ...
  2398  10  21 
Ти си капките в мойте дъждовни очи
и надеждата в ириси скрита,
ти си онази любов, която горчи,
със мълчание тежко пропита.
Ти си кратички думи и дълги мечти, ...
  1237  10  19 
Превърни ме във шепот и чуй как любов ти мълвя,
разтопи се в прегръдка, която до болка те иска,
прелети разстоянието, тичай дори по вода,
тихо с мокри очи по мойте очи се разплискай.
Разпилей ме на дъжд, ще напиша със себе си стих, ...
  1028 
Когато се родих валеше прах,
а Принцът на Нощта мълвеше клетви,
звездите се търкаляха във грях,
на порочната вселена жертви.
В тунел от разпокъсани тела, ...
  1230  11 
Random works
: ??:??