Когато те видях,
сърцето ми теб избра.
Повярвах ти, обикнах те,
но сбърках май нали?
Сега сърцето ми пое вината,
не спира да плаче и кърви.
Имам нужда от подкрепа,
защото живея на ръба.
Вината не поемаш ти.
Зная за теб е неприсъщо.
Поглеждаш ме в очите,
продължаваш с твоите лъжи.
Не вярвам вече
в твоя номер стар.
Истината пак прикриваш,
лъжата избираш за другар.
Душата ми от болка се топи.
Мъка сърцето ми разкъсва.
Живея в тежки и самотни дни.
Давя се в сълзи от тъга.
Сърцето ми силици събира,
и избира тази самота.
Не искам „нежни“ думи
изпълнени с лъжа.
Дори и да ти простя,
не ще забравя за лъжата.
Тя ще бъде между нас
до края на дните ни.
Вече нямам дори какво да губя.
Тръгвам си и няма да се върна.
Избирам без теб да продължа.
Изборът е мой и на моето сърце.
© С. П. All rights reserved.
Колкото и да я лепим, счупеното винаги си личи.