ДругатаАз (С. П.)
105 50
30.06.2018 г., 0:11 ч.

Избор 

  Поезия » Друга
637 0 2

 

Когато те видях,

сърцето ми теб избра.

Повярвах ти, обикнах те,

но сбърках май нали?

 

Сега сърцето ми пое вината,

не спира да плаче и кърви.

Имам  нужда от подкрепа,

защото живея на ръба.

 

Вината не поемаш ти.

Зная за теб е неприсъщо.

Поглеждаш ме в очите,

продължаваш с твоите лъжи.

 

Не вярвам вече

в твоя номер стар.

Истината пак прикриваш,

лъжата избираш за другар.

 

Душата ми от болка се топи.

Мъка сърцето ми разкъсва.

Живея в тежки и самотни дни.

Давя се в сълзи от тъга.

 

Сърцето ми силици събира,

и избира тази самота.

Не искам „нежни“ думи

изпълнени с лъжа.

 

Дори и да ти простя,

не ще забравя за лъжата.

Тя ще бъде между нас

до края на дните ни.

 

Вече нямам дори какво да губя.

Тръгвам си и няма да се върна.

Избирам без теб да продължа.

Изборът е мой и на моето сърце.

© С. П. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
    Колкото и да я лепим, счупеното винаги си личи.
  • Даа, счупената ваза и да я залепиш, пак си остава счупена... Макар че понякога и на това има изключения.Хареса ми!
Предложения
: ??:??