Valens (Валентина Лозова)
127 568
Nov 27, 2011, 12:58 PM

Избор 

  Poetry » Other
716 0 14
Пак камъка във гърлото тежи,
а ти замислено се кръстиш...
и само вопъл - „Боже помози!“...
Цигара мачкаш в своите пръсти.
Във думите неказани се спъвам.
Умират недокоснати мечти.
И пак на цирка шатрата разпъвам.
През маската сълзата не личи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Random works
: ??:??