Избор

27 nov 2011, 12:58

Poesía » Otra

712 0 14

Пак камъка във гърлото тежи,
а ти замислено се кръстиш...
и само вопъл - „Боже помози!“...
Цигара мачкаш в своите пръсти.
Във думите неказани се спъвам.
Умират недокоснати мечти.
И пак на цирка шатрата разпъвам.
През маската сълзата не личи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Избор

Искате да прочетете повече?

Propuestas