Feb 11, 2009, 8:45 AM

Избор, шанс или гладиаторска арена е съдбата... 

  Poetry » Phylosophy
510 0 10

Съдбата пожела в дуел очакван

все да ме среща и с дъха си мамещ

лика ми непомръкващ да обкичва,

да ме сбогува с изгубеното щастие,

да съживява минало и настояще

в подобие свое да ме превръща,

старица дама достолепно живяла.

Съдбата...

Дори тя дава шанс за непривична роля,

и ей тъй, превръща ме във птица, и летя,

извайва сияйни мигове магийни,

и с обич ме понася до лунна висота,

където с глътка свобода да ме опива...

Съдба е...

Навсякъде, по всяко време и със всекиго...

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??