11.02.2009 г., 8:45 ч.

Избор, шанс или гладиаторска арена е съдбата... 

  Поезия » Философска
512 0 10

Съдбата пожела в дуел очакван

все да ме среща и с дъха си мамещ

лика ми непомръкващ да обкичва,

да ме сбогува с изгубеното щастие,

да съживява минало и настояще

в подобие свое да ме превръща,

старица дама достолепно живяла.

Съдбата...

Дори тя дава шанс за непривична роля,

и ей тъй, превръща ме във птица, и летя,

извайва сияйни мигове магийни,

и с обич ме понася до лунна висота,

където с глътка свобода да ме опива...

Съдба е...

Навсякъде, по всяко време и със всекиго...

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??