В живота хората сме като капчици роса,
родени от любов на въздуха с водата.
По пътя си събираме частици светлина -
на топло влезли и постоплили душата.
Сред нежните треви, обагрени във златно,
лъчите преминават с нежен звън
и укротяват тихата ни същност,
уют даряват за духа ни без подслон.
В полетата растат и бурени бодливи,
с измамни и така отровни цветове.
Край тях цветя поникнали,останали без сили
с тъга поглеждат слънцето,което ги зове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up