3.11.2006 г., 19:15 ч.

Изборът  

  Поезия
632 0 8

В живота хората сме като капчици роса,
родени от любов на въздуха с водата.
По пътя си събираме частици светлина -
на топло влезли и постоплили душата.


Сред нежните треви, обагрени във златно,
лъчите преминават с нежен звън
и укротяват тихата ни същност,
уют даряват за духа ни без подслон.


В полетата растат и бурени бодливи,
с измамни и така отровни цветове.
Край тях цветя поникнали,останали без сили
с тъга поглеждат слънцето,което ги зове.


Изчерпваме се вече,но в живота си 
ний своя избор още не  е късно да направим-
дали да се превърнем в бурени по нивите
или чрез семенцата си цветя да си останем.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??