В живота хората сме като капчици роса,
родени от любов на въздуха с водата.
По пътя си събираме частици светлина -
на топло влезли и постоплили душата.
Сред нежните треви, обагрени във златно,
лъчите преминават с нежен звън
и укротяват тихата ни същност,
уют даряват за духа ни без подслон.
В полетата растат и бурени бодливи,
с измамни и така отровни цветове.
Край тях цветя поникнали,останали без сили
с тъга поглеждат слънцето,което ги зове.
Изчерпваме се вече,но в живота си
ний своя избор още не е късно да направим-
дали да се превърнем в бурени по нивите
или чрез семенцата си цветя да си останем.
© Петя Кръстева Всички права запазени
родени от любов на въздуха с водата.
По пътя си събираме частици светлина -
на топло влезли и постоплили душата.
Великолепен стих!! Браво!!!