Изцапана с грях

Jan 23, 2008, 11:56 PM

Poetry » Phylosophy

1070 0 5

Опустошено, мъртво сърце,
безкрайна, глуха тишина,
оцапани с грях ръце,
стенещи в дяволската празнина.
Обгорени, слепи очи,
търсят фалшив и изгубен рай,
греховни устни ограбиха моите сълзи
и оставиха агония без край.
А скрит в мрака
моят рай самотен чака
и се моли за последното дихание,
което да ме повлече в тишината ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Изцапана с грях

Want to read more?

Random works