23 ene 2008, 23:56

Изцапана с грях 

  Poesía » Filosófica
1049 0 5
Опустошено, мъртво сърце,
безкрайна, глуха тишина,
оцапани с грях ръце,
стенещи в дяволската празнина.
Обгорени, слепи очи,
търсят фалшив и изгубен рай,
греховни устни ограбиха моите сълзи
и оставиха агония без край.
А скрит в мрака
моят рай самотен чака
и се моли за последното дихание,
което да ме повлече в тишината ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??