nattalia (Наталия Иванова)
22 34
Jan 25, 2009, 6:02 PM

Изчакване 

  Poetry » Other
790 0 4

Загърбих я, оставих я на прага

и стъпках всичко с един замах.

Предадох я, защото не помага,

когато всичко в теб крещи от гняв.

 

И знаците по пътя си подминах,

посочващи ми светъл път назад,

оставих само злобата да ме покрива,

загърбих шансовете за обрат.

 

Сега прекрачвам прага на тъмата,

където и надеждата се свършва,

не искам повече уроци от съдбата,

че изпитът е ясен как завършва.

 

Предадох любовта по своя воля,

направих избор, пък макар и грях,

вратата на сърцето ще отворя,

когато стане искрен този свят!

© Наталия Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??