nattalia (Наталия Иванова)
22 34
25.01.2009 г., 18:02 ч.

Изчакване 

  Поезия » Друга
785 0 4

Загърбих я, оставих я на прага

и стъпках всичко с един замах.

Предадох я, защото не помага,

когато всичко в теб крещи от гняв.

 

И знаците по пътя си подминах,

посочващи ми светъл път назад,

оставих само злобата да ме покрива,

загърбих шансовете за обрат.

 

Сега прекрачвам прага на тъмата,

където и надеждата се свършва,

не искам повече уроци от съдбата,

че изпитът е ясен как завършва.

 

Предадох любовта по своя воля,

направих избор, пък макар и грях,

вратата на сърцето ще отворя,

когато стане искрен този свят!

© Наталия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??