Да пея - да разливам дъжд по устните на вятър
в душата разлудял се мъж поискал да порасна
в сърцето - полужив акорд в мънисто заледено
събрал сълзи на мокри рожби морски и големи.
Да пея - да посипя сняг над пътя на душата
и в стъпките си да избягам бързо в тишината.
От обич плаках неведнъж и пламвах за последно.
В очите има топъл дъжд макар в мечтите - леден.
Очаквах да ме грабне вечер - вече тихо синя,
а изгревът ни - свъсен рев, изникнал като зима
внезапно да роди тъма и облаци в рекичка,
прегърнати да греем там - в луните на кокиче. ...