Изчезваш по малко с мъглите.
Топиш се подобно на свещ
и бледият блясък в очите
пронизва ме - остър, зловещ.
А помниш ли, беше отдавна,
когато ловеше слънца?
Сега си отиваш тъй бавно
и как бих могла да те спра?
Разбирам, че близо е краят.
Към него отдавна летиш.
Във тясната болнична стая
връхлита те сън. Вече спиш!