16 nov 2010, 20:41

Изчезваш с мъглите 

  Poesía » Otra
1819 0 10
Изчезваш по малко с мъглите.
Топиш се подобно на свещ
и бледият блясък в очите
пронизва ме - остър, зловещ.
А помниш ли, беше отдавна,
когато ловеше слънца?
Сега си отиваш тъй бавно
и как бих могла да те спра?
Разбирам, че близо е краят.
Към него отдавна летиш.
Във тясната болнична стая
връхлита те сън. Вече спиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Маджарова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??