Изчезващ народ
А колко години от минало време
празнувахме ние и месец Септември?
Тъгата във нас е и още ни дреме,
но тя ни донесе и празник Ноември.
И тука обаче отново бързàхме
да правим Ноември на месеца май.
Цъфнахме, но даже и хич не вързàхме
и пак се простихме с мечтания Рай.
И колко водачи сменят ни клипа
да учиме ново "народно" хоро.
Ръждяса отново в устата ни ципа
да викаме, Боже, за нещо добро.
И пак ни повеждат познати калпаци
към "светлото" бъдно в задгробен живот.
Но те си живеят със пълни черпаци,
а ние сме вече изчезващ народ...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Споделям болката ти, Ники...
Чудесно си го казал! -
Поздравления и от мен за точния хумористичен анализ. Жалко за всички дето си нямат калпаци и са с празни черпаци...
-
Изчезваме бавно и странно, че никой не се тревожи! Поздрав!
-
...така било Е и ще бъде ...ни каза Вапцаров...Поздрави за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и терзания!Дано да не съм прав, но фактите засега показват това.
Желая ви хубава творческа събота!!