Изчезващ народ
А колко години от минало време
празнувахме ние и месец Септември?
Тъгата във нас е и още ни дреме,
но тя ни донесе и празник Ноември.
И тука обаче отново бързàхме
да правим Ноември на месеца май.
Цъфнахме, но даже и хич не вързàхме
и пак се простихме с мечтания Рай.
И колко водачи сменят ни клипа
да учиме ново "народно" хоро.
Ръждяса отново в устата ни ципа
да викаме, Боже, за нещо добро.
И пак ни повеждат познати калпаци
към "светлото" бъдно в задгробен живот.
Но те си живеят със пълни черпаци,
а ние сме вече изчезващ народ...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Споделям болката ти, Ники...
Чудесно си го казал! -
Поздравления и от мен за точния хумористичен анализ. Жалко за всички дето си нямат калпаци и са с празни черпаци...
-
Изчезваме бавно и странно, че никой не се тревожи! Поздрав!
-
...така било Е и ще бъде ...ни каза Вапцаров...Поздрави за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и терзания!Дано да не съм прав, но фактите засега показват това.
Желая ви хубава творческа събота!!