Feb 16, 2010, 9:48 AM

Изчезващо 

  Poetry » Phylosophy
502 0 0
Лъчите на деня нанизват се
на моята душевна плеяда,
отронени от Слънцето,
помилвани от вятъра
под звуците на ада.
В мен отекват борбени камбани,
огласяващи спонтаннта ми същност
и догарят ледени кристали,
в които дълго се оглеждах
във безпътност.
Пред себе си и красотата онемява
и погледът ù нежен в самота, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Random works
: ??:??