Лъчите на деня нанизват се
на моята душевна плеяда,
отронени от Слънцето,
помилвани от вятъра
под звуците на ада.
В мен отекват борбени камбани,
огласяващи спонтаннта ми същност
и догарят ледени кристали,
в които дълго се оглеждах
във безпътност.
Пред себе си и красотата онемява
и погледът ù нежен в самота, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up