Oct 27, 2019, 11:28 AM

Издигане 

  Poetry » Other
816 0 5
Всяка вечер, щом деня очи затвори
и вятърът притихне уморен
заспиват в тайнство и мечтите
на греховник, заблуден
а нейде в тъмнината, дочуваш песен
на самотник в свят студен...
Китара, самотница, струни къса в сърцето
навява ти тъга, но ти отново бършеш си сълзите, макар потънал в самота,
а огънят искри, разпръсква, пламти
и пука във ноща... самотен си, но самотата
издига те в човечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Random works
: ??:??