Всяка вечер, щом деня очи затвори
и вятърът притихне уморен
заспиват в тайнство и мечтите
на греховник, заблуден
а нейде в тъмнината, дочуваш песен
на самотник в свят студен...
Китара, самотница, струни къса в сърцето
навява ти тъга, но ти отново бършеш си сълзите, макар потънал в самота,
а огънят искри, разпръсква, пламти
и пука във ноща... самотен си, но самотата
издига те в човечността.