Издумано

May 31, 2012, 1:37 PM

Poetry » Phylosophy

976 0 4

Жълтото виме небесно
пръскаше слънчево мляко.
И в прегорялата есен
понесе се мирис на хляб.
Завъртя се под гнилата стряха
и подпря товара ù тежък.
Зърнах баба да седи върху прага,
без очи и без глас да нарежда.
Чух я да пустосва следобеда
и гълчи до девето коляно,
че никой не идвал на гроба ù
и кръстът сам буренясвал. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Издумано

Want to read more?

Random works