Издумано

31.05.2012 г., 13:37 ч.

Поезия » Философска

925 0 4

Жълтото виме небесно
пръскаше слънчево мляко.
И в прегорялата есен
понесе се мирис на хляб.
Завъртя се под гнилата стряха
и подпря товара ù тежък.
Зърнах баба да седи върху прага,
без очи и без глас да нарежда.
Чух я да пустосва следобеда
и гълчи до девето коляно,
че никой не идвал на гроба ù
и кръстът сам буренясвал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Издумано

Искате да прочетете повече?

Предложения