Изгоря до основи дворецът - измислица,
само малко прозорче небе оцеля,
през което избягаха с див крясък птиците.
Южен вятър развя надалече прахта.
Този замък студен, изграден от неистини,
в плен държал на крилатия хор песента,
грохна старчески в пламъци, жарко разискрени -
тежка дан суетата плати за властта.
А под топлата пепел оживяха надеждите
и спаси се забравена, стара мечта
за цветя и поляни и за дни безметежни,
за простор необятен, за любов и крила. ...