Изгоря до основи дворецът - измислица,
само малко прозорче небе оцеля,
през което избягаха с див крясък птиците.
Южен вятър развя надалече прахта.
Този замък студен, изграден от неистини,
в плен държал на крилатия хор песента,
грохна старчески в пламъци, жарко разискрени -
тежка дан суетата плати за властта.
А под топлата пепел оживяха надеждите
и спаси се забравена, стара мечта
за цветя и поляни и за дни безметежни,
за простор необятен, за любов и крила.
Само крачка една и отново сме същите -
слънчев смях, волна песен, свободни сърца,
само клечка кибрит и вкусът на насъщния
ни отвежда пак там, дето бяхме деца.
Изгоря до основи, срути се проклетникът -
с колко глупост и сили, и с години граден...
Само малкото, светло прозорче открехна се,
за да видим през него прекрасния ден.
© Вики Всички права запазени