Nov 2, 2021, 2:51 PM

Изгрей във мен 

  Poetry » Love, Landscape
1302 2 5
Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина
и всяка сянка ти превръщаш в топлина.
Не бързай. И не тръгвай. В мен постой,
тъгата заличавай в слънчев, мек порой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??