Изгрей във мен

2 nov 2021, 14:51

Poesía » De amor, Del paisaje

1351 2 5

Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина
и всяка сянка ти превръщаш в топлина.
Не бързай. И не тръгвай. В мен постой,
тъгата заличавай в слънчев, мек порой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

La obra participa en el concurso:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

Изгрей във мен

Искате да прочетете повече?

24 Puesto

Propuestas