Изгрев

Apr 21, 2020, 10:55 AM

Poetry » Landscape

536 0 0

Любима ми е сутрешната тишина,

когато само изгревът говори,

с бавни стъпки ми дарява светлина

и огрява пак небесните простори.

В този миг и тези цветове,

бавно ме приканва пак животът,

да разтворя жадно аз ръце

и да го грабна със охота.

Тъй пламенно започва моят ден,

зареждам се от неговия изгрев.

И чак до края му остава в мен,

да съветва ме с Божествения израз.

Please sign in with your account so you can comment and vote.