Любима ми е сутрешната тишина,
когато само изгревът говори,
с бавни стъпки ми дарява светлина
и огрява пак небесните простори.
В този миг и тези цветове,
бавно ме приканва пак животът,
да разтворя жадно аз ръце
и да го грабна със охота.
Тъй пламенно започва моят ден,
зареждам се от неговия изгрев.
И чак до края му остава в мен,
да съветва ме с Божествения израз.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up