Изгрев

21 abr 2020, 10:55

Poesía » Del paisaje

535 0 0

Любима ми е сутрешната тишина,

когато само изгревът говори,

с бавни стъпки ми дарява светлина

и огрява пак небесните простори.

В този миг и тези цветове,

бавно ме приканва пак животът,

да разтворя жадно аз ръце

и да го грабна със охота.

Тъй пламенно започва моят ден,

зареждам се от неговия изгрев.

И чак до края му остава в мен,

да съветва ме с Божествения израз.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.