21 abr 2020, 10:55

Изгрев 

  Poesía » Del paisaje
634 0 0
Любима ми е сутрешната тишина,
когато само изгревът говори,
с бавни стъпки ми дарява светлина
и огрява пак небесните простори.
В този миг и тези цветове,
бавно ме приканва пак животът,
да разтворя жадно аз ръце
и да го грабна със охота.
Тъй пламенно започва моят ден,
зареждам се от неговия изгрев.
И чак до края му остава в мен,
да съветва ме с Божествения израз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Пачелиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??