Когато слънцето над нас изгрява,

светът ни пълен е със обещания.

Когато след нощта се зазорява,

звучат най-чудни благопожелания.

Земята хвърля своите тревоги,

реките тичат в пътя си звънливо.

Бледнеят сенките навън безноги

и зайчета подскачат боязливо.

Когато слънцето над нас изгрява,

отново ти на дълъг път потегляш.

В очите ми тъга се появява,

а мислите ми – надалеч разтегляш.

И аз превръщам се в пчеличка малка –

летя, опитвам се да те последвам.

Но само през заключена ключалка

аз мога неподвижно да напредвам.