Когато слънцето над нас изгрява,
светът ни пълен е със обещания.
Когато след нощта се зазорява,
звучат най-чудни благопожелания.
Земята хвърля своите тревоги,
реките тичат в пътя си звънливо.
Бледнеят сенките навън безноги
и зайчета подскачат боязливо.
Когато слънцето над нас изгрява,
отново ти на дълъг път потегляш.
В очите ми тъга се появява,
а мислите ми – надалеч разтегляш. ...