И тази нощ луната плаче,
отхапана, мечтата ù сънува,
с намокрени от самота клепачи,
за своята любов тъгува...
И тази нощ звездите не огряват
самотната пътека на душата,
а само тишината озаряват,
че тя пътека е позната...
И тази нощ съм скитница в мрака,
и тази нощ към утрото пак гледам,
и тази нощ да си отиде чакам,
за да изгреят сутрин слънчогледи...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up