Aug 12, 2009, 9:39 AM

Изгревът на слънчогледи 

  Poetry » Other
1282 0 17
И тази нощ луната плаче,
отхапана, мечтата ù сънува,
с намокрени от самота клепачи,
за своята любов тъгува...
И тази нощ звездите не огряват
самотната пътека на душата,
а само тишината озаряват,
че тя пътека е позната...
И тази нощ съм скитница в мрака,
и тази нощ към утрото пак гледам,
и тази нощ да си отиде чакам,
за да изгреят сутрин слънчогледи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Random works
: ??:??