12.08.2009 г., 9:39 ч.

Изгревът на слънчогледи 

  Поезия » Друга
1286 0 17
И тази нощ луната плаче,
отхапана, мечтата ù сънува,
с намокрени от самота клепачи,
за своята любов тъгува...
И тази нощ звездите не огряват
самотната пътека на душата,
а само тишината озаряват,
че тя пътека е позната...
И тази нощ съм скитница в мрака,
и тази нощ към утрото пак гледам,
и тази нощ да си отиде чакам,
за да изгреят сутрин слънчогледи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Предложения
: ??:??