Взираща се плахо в спокойното море,
с надежда гледам за да те открия.
Обичам тайно, никой да не разбере...
Опитвам се сълзите от хората да скрия.
За мен е истина, за тях е филм банален.
Дали за тях изгрявала е Любовта?...
Дали отивала си е като изгрев ранен?...
разбирали ли са какво е самота?...
И заобиколен от гларуси и чайки,
наслаждаваш се на тихото море.
В сякаш с полъх на лалета, рози, лайки,
тихичко до теб застава твоето сърце. ...