mirqnka (Миряна Венелинова)
24 10
2.09.2008 г., 12:16 ч.

Изгревът на сърцето (лятно, посветено) 

  Поезия
737 0 3

Взираща се плахо в спокойното море,

с надежда гледам за да те открия.

Обичам тайно, никой да не разбере...

Опитвам се сълзите от хората да скрия.

 

За мен е истина, за тях е филм  банален.

Дали за тях изгрявала е Любовта?...

Дали отивала си е като изгрев ранен?...

разбирали ли са какво е самота?...

 

И заобиколен от гларуси и чайки,

наслаждаваш се на тихото море.

В сякаш с полъх на лалета, рози, лайки,

тихичко до теб застава твоето сърце.

 

За миг затварям очите, за да помечтая,

да избягам и да скрия погледа си наранен.

Заспивам, но дори в съня си те желая.

Лежа на плажа, а ти не си до мен...

 

Нали си бяхме обещали,

наранихме се взаимно и болеше.

Но Любовта боли ли, тя не жали...

а  по-истинска от всичко беше...

 

Отивам и тихичко се сгушвам,

взирам се в звездите на небето...

За твоя глас пак тихо се ослушвам,

за теб оглеждам се - мой изгрев на сърцето...

 

© Миряна Венелинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??