Jul 27, 2014, 6:09 PM
Изгрявам със слънцето
Изгрявам със слънце на двора
и ръся в цветята живот.
Целувам по бузите хора
и грея в небесния свод.
Затоплям земята на къра
и лягам в дълбоки бразди.
Измивам на всички кахъра
и пращам им бели звезди.
И детски главици погалвам,
в очите им пращам небе.
Във младите огън запалвам...
Къде ли лъчът ми не бе.
А старите хора потупвам
по рамото с топлия лъч
и старите дрехи изтупвам
да бъдат и чисти от злъч.
Тогава залязвам спокоен -
макар да съм цялото в кръв,
а залезът щом е достоен
посмъртно изгрявам аз пръв.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Светът има крещяща нужда от тази светлина. Хареса ми добротата в стиха!
-
Харесвам позитивните, слънчеви стихове.
Поздравявам те, Никола! -
Слънчев и позитивен стих,зареждащ с добро настроение.
-
Слънчева доброта излъчва стиха!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че съм създал у вас емоции!
Поздрави от мен и лека седмица!