27 июл. 2014 г., 18:09
Изгрявам със слънцето
Изгрявам със слънце на двора
и ръся в цветята живот.
Целувам по бузите хора
и грея в небесния свод.
Затоплям земята на къра
и лягам в дълбоки бразди.
Измивам на всички кахъра
и пращам им бели звезди.
И детски главици погалвам,
в очите им пращам небе.
Във младите огън запалвам...
Къде ли лъчът ми не бе.
А старите хора потупвам
по рамото с топлия лъч
и старите дрехи изтупвам
да бъдат и чисти от злъч.
Тогава залязвам спокоен -
макар да съм цялото в кръв,
а залезът щом е достоен
посмъртно изгрявам аз пръв.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Светът има крещяща нужда от тази светлина. Хареса ми добротата в стиха!
-
Харесвам позитивните, слънчеви стихове.
Поздравявам те, Никола! -
Слънчев и позитивен стих,зареждащ с добро настроение.
-
Слънчева доброта излъчва стиха!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се, че съм създал у вас емоции!
Поздрави от мен и лека седмица!