Само в съня си мога да плача,
а когато те няма - съм като малко дете.
Омръзна ми да съм олицетворение на тишината.
За Коледа пак... ще си поръчам сърце,
което набързо да мога да разбия.
И пак ще ме боли... (Нали съм дете?!)
А душата... тя заприлича на пустиня,
частица щастие от чужди светове краде.
Очите ми бяха измачкани като хартия
и изгубвам се в спомените за "преди".
От днес със самотата започвам да изгнивам,
няма кой да ме спаси... ...