Само в съня си мога да плача,
а когато те няма - съм като малко дете.
Омръзна ми да съм олицетворение на тишината.
За Коледа пак... ще си поръчам сърце,
което набързо да мога да разбия.
И пак ще ме боли... (Нали съм дете?!)
А душата... тя заприлича на пустиня,
частица щастие от чужди светове краде.
Очите ми бяха измачкани като хартия
и изгубвам се в спомените за "преди".
От днес със самотата започвам да изгнивам,
няма кой да ме спаси... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse